Големите трудности в живота превръщат хората в два вида или стават по- силни и решителни и уверени в необходимостта да се вземат правилни решения, или стават мрънкала и спират да излизат от вкъщи.Аз харесвам първите, знам че мога да разчитам на тях. Кризи като тази в Япония дават поле за изява на вторите. Фейсбук филантропите пак започнаха с линковете, с кампаниите, безпаметното кликане, присъединяването към групи, мантрите за величието на Япония. Японците са силен народ с огромна история и знам, че ще преодолеят трудностите. Това не ми пречи да кажа, че ми е писнало от тъпите им букакета, караокета, снъфове, идиотските шоу програми, избиването на делфини и втеления лайфстайл. Вместо да циклите и спамите в социалните мрежи, да търсите хора с трудности, за които да циврите, излезте на улицата, огледайте се и направете това, което момента изисква от вас. Аз го правя всеки ден и нямам нужда от Слави Трифонов да ме надъха…
Това можеше да е …
•декември 28, 2010 • Вашият коментарКонкурсът на LocalheroeZ “Бъди Решението” наскоро предложи още един начин да изразите мнението си относно нещата от заобикалящата среда, които не ви харесват и бихте искали да промените. А именно чрез тези добре стилизирани стикери. Te са лесно забележими, но не прекалено натрапчиви, дават ви възможност да споделите алтернативните си идеи и да ги залепите направо върху проблема. Искрено се надявам тази инициатива да набере скорост и да ни напомни, че правилните решения са в нас и просто чакат да ги проявим чрез желание и воля.
Ако искате да се включите в кампанията и да бъдете горд доброволец, или просто обичате жълтото и самозалепващата хартия, пишете ми и ще получите стикери
The blog- revived, ili iztoria za izpardianiq prvopis
•ноември 22, 2010 • Вашият коментарБлогът излезе от хибернация. It’s official. Както казва, чичо Джобс ” It’s wonderful, amazing, incredible. „ “There is clearly sometning in the air today”.
Има и още нещо, което се утвърждаваше с години и постепенно доби официален статус- грешния правопис. С навлизането на клиентите за обмен на кратки съобщения, по- известни като „мирката“ и „ айсикюту“, бяхме изправени пред задачата да се борим с клавиатурната подредба БДС, а после и с по- достъпната фонетична такава, докато накрая не открихме магията на транслитерацията. Така, вместо канските мъки да изпише „здравей“, неопитният потребител започна да пише „zdravei” или “zdravey” или просто „zdr” . Вместо по унифициран начин, всеки започна да пише по свой начин. Проблемът възникна по-късно, когато след години някой най-после заключи, че транслитерацията из българското интернет пространство е трудночетима и 99% неграмотна. Тогава навсякъде се извадиха лозунгите „ Българино, пиши на кирилица“, „Не на маймуницата“ и прочие.
Но неграмотността това не я интересуваше, тя отдавна беше излязла извън компютърния монитор и се беше настанила в говора и ръкописа на огромен брой хора. Не беше много „куул“, но се разпространяваше страшно бързо. Когато някой се налагаше да пише на нормален български, незнаеше как и най често се стигаше до грешки като например „здравеи“.
Днес неграмотността е 100% лигитимна и дори поощрявана. Да можеш да пишеш означава, че най- вероятно си роден в началото или преди 80те, което автоматично те прави демоде. Фирмени лога , плакати, билбордове, понякога дори официална кореспонденция, се пишат както падне.
Последния пример, на който попаднах е плаката на този филм:
Пичове, дори в простотията си има правила. Шафрантия се пише с „ф“ . Трябва да ги уточнявате тези неясноти „ бифор ю гоу пъблик“ ! Мкееей !?
p.s. Ще има и още, обещавам.
p.p.s. Не съм посочил автора и собственика на плаката- за тяхно добро е .
The Art of Airporting
•април 13, 2010 • 1 КоментарПоради зачестилите ми неволи, напоследък, заспивам и осъмвам по- често по летищата от колкото в леглото си , затова реших да споделя с вас няколко съвета по оцеляване. Не говоря за закъснели полети и няколкочасови прехвърляния, говоря за изкуството да живееш по чакалните.По европейските летища, както и в останалия свят, важат законите на естествения подбор, добрата стратегия може да е много полезна, особено в дългосрочен план. И така:
- С влизането си в съответното летище открийте приоритетните възли- тоалетна и контакт ( второто ако имате мобилен телефон, лаптоп или вибратор със зарядно)
- Открийте най- евтината храна и разпределете финансовите си средства, купете си най- евтината минерална вода, след което периодично пълнете бутилката от тоалетната.
- Проверете за безплатна wi-fi интернет връзка или за интернет портали, където можете да проверявате пощата си , да циврите на гаджето си по скайп или просто да циклите.
- Купете си мокри кърпички или шишенце санитайзър, евтини са и ще подобрят хигиената ви неимоверно.
- Не забравяйте да си миете зъбите в тоалетната, както и да се бръснете, това че живеете на летище не означава че трябва да приличате на Саскуоч. Ранните утринни часове са препоръчителни, все пак и други хора ползват санитарните възли.
- Редовно обикаляйте банкоматите и монетните телефони- да, хората забравят и губят пари! Оглеждайте се и за други забравени вещи, ако сте самарянин или просто намереното е прекалено евтино, знайте, че на всяко летище има гише за изгубени вещи, където може да ги върнете и да научите как е „благодаря” на съответния език.
- Винаги имайте пряк визуален контакт с багажа си, ако имате пари , почти на всяко летище има депо, където могат да ви го съхраняват… но ако имате пари , защо по дяволите живеете на летището!?
- Стойте далеко от вратите, където постоянно става течение, преценете атмосферните условия добре и ако трябва се облечете топло, замръзнете ли после стоплянето ще е трудно или ще е необходимо да отделяте средства за чай.
- Ако нямате, си измислете електронен самолетен билет ( може и на Word) с бъдеща дата. Така при полицейска проверка, ще имате основание да се мотаете наоколо.
- Набележете си място където да спите и го заемете поне 3 часа преди да ви се доспи. По правило други хора също ще набележат това място и е възможно да ви изпреварят. Когато околните заведения затворят, можете да ползвате техните кушетки и столове и да си сглобявате импровизирани легла.
Смея да твърдя, че ако спазвате тези правила, дългосрочното ви пребиваване на летището, ще бъде успешно, дори приятно. А ако ви хареса, може би ще станете клошар, което не е никак зле.
Климатични бежанци
•март 10, 2010 • Вашият коментарЛюбовта ми към далечния пасифик и Полинезия датира от доста време… Бях планирал да посетя Нова Зеландия, решение, което наскоро беше изместено от една, надявам се по- пълноценна идея- Африка. Но за това, когато му дойде времето.
Днес отново се сетих за Тувалу и реших да подсетя и вас. Това е четвъртата от най- малките държави в света, с население малко повече от 12 000 души и площ 26 кв/км. Интересното в случая е не размера, а факта че четирите острова и петте атола, които формират Тувалу, най- вероятно ще изчезнат завинаги. Те ще бъдат едни от първите по- големи жертви на глобалното затопляне и покачващото се равнище на световния океан. Със настоящите 4 метра надморско равнище, местните жители вече са непрестанно подложени на бедствия и наводнения. Най- вероятно около 2040 година в миграционната терминология ще стане актуално едно ново наименование- климатичен бежанец. В идните години ще положа усилия да посетя Тувалу, в опита си да се запозная и да документирам бавната гибел на една култура и един народ. До тогава спокойно можете да спрете да пускате смс-и от 2.40 с ддс за безбройните медийни кампании и да започнете да оптимизирате използването на вода, изхвърлянето на отпадъци и въглеродният диоксид, който се отделя при ежедневните ви дейности.
ATAKA ли се изака?
•март 7, 2010 • 1 Коментар
Опасенията ми, че ни управляват комплексирани невръстеници се потвърждават. Не съм мислил, че някога ще плющя такива таблоидни заглавия, но това са фактите- шарените петна, оформени като плакати си нямат автор
Анонимниците са толкова соц, а пропагандата толкова скучен похват, въпреки това се раждат нови и нови творения на елементарните политически междуособици в България. Хора, плащаме ви заплати не за да лепите плакати. Спрете се. Сериозно.
Очаквайте скоро и във вашия град
•март 6, 2010 • Вашият коментарНаредба за обществения ред в град Пазарджик чл. 14 “Забранява се публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация”. Очаквам скоро да забранят излизането на инвалиди по улиците. Какво значи “друга ориентация”? Може би метълите да са без дълги коси, а скейтърите без скейтове.Кмета заключи, че няма нищо против тези хора, просто да извършвали заниманията си в закрити помещения. Оруел сигурно се мята в гроба, бахти антиутопията насред ХХI век.
С две думи да не дава господ да се ориентираш в този живот. Изгаряш за нула време.








